Thank you  L’Europeo Bulgaria !

We live in absurd times where we are least surprised

by the political and economic absurds– more intriguing

and incomprehensible are the social ones.

The phenomenon “retired actor”.

What is this?

Can a melody really be retired an a picture be

entered in the archive  of “old pictures”?

How could the eternally live, as energy, talent

and love, and yet still be thick with dust?

I believe that the term “retired actor” exists solely in the minds of our compartmentalized society, and nowhere else.

 
Живеем в странно време, най-малко ни изненадват политическите и икономическите абсурди.По интересни и неразбираеми са социалните.
Феноменът “пенсиониран актьор” . Какво е това ? Нима една мелодия може да бъде пенсионирана, нима една картина може да бъде записана в списъка на “старите картини” ?
Нима нещо вечно живо, като енергията, таланта и любовта може да се покрие с прах ?
Пенсионираният артист съществува само и единствено на книга , никъде другаде и по никое време!