Бузлуджа – Buzludja monument

Днес минавах покрай Казанлък / … любимия ми град 🙂 / и реших отново да посетя това страхотно място. Разпада се този монумент … а можеше да бъде запазен, туристи да привлича и пари за държавата да носи … А и аз лично го виждам като един модерен футуристичен хотел – хотел до който гъзарите ще ходят с хеликоптер, ресторанта ще предлага вкусотии за по 200 евро, а във стаите пилони и джакузи  … 🙂 😉 😛

монументът Бузлуджа 25 ноември 2012

Част от фотосесията за новия албум на група Ренегат

дизайн на плаката и 3D надпис благодарение на  Явор Димитров 🙂

модел  –  фронт мен-а Константин Кацаров /който издържа стоически намазан с какво ли не – цял ЧАС /  🙂

Част от фотографиите за плакат на пиесата “Канкун”

Част от снимките за плаката на пиесата “Канкун” с която се откри ежегодния театрален фестивал “Сцена на кръстопът”

Участват Ирини Жамбонас, Христо Мутафчиев, Искра Донова и Ивайло Христов

режисьор : Бина Харалампиева

– за фотографията – стар изпитан ефект – вода и актьори ! няма начин да не проработи 😉
© www.georgivachev.com

“Няма пенсиониран актьор” “There is no retired actor”

Живеем в странно време, най-малко ни изненадват политическите и икономическите абсурди.По интересни и неразбираеми са социалните.
Феноменът “пенсиониран актьор” . Какво е това ? Нима една мелодия може да бъде пенсионирана, нима една картина може да бъде записана в списъка на “старите картини” ?
Нима нещо вечно живо, като енергията, таланта и любовта може да се покрие с прах ?
Пенсионираният артист съществува само и единствено на книга , никъде другаде и по никое време!

We live in absurd times where we are least surprised

by the political and economic absurds– more intriguing

and incomprehensible are the social ones.

The phenomenon “retired actor”.

What is this?

Can a melody really be retired an a picture be

entered in the archive  of “old pictures”?

How could the eternally live, as energy, talent

and love, and yet still be thick with dust?

I believe that the term “retired actor” exists solely in the minds of our compartmentalized society, and nowhere else.