Български разкази – моноспектакъл на Мариус Куркински

Втория театрален плакат който снимам за Мариус .  С  риск да се повторя ще кажа, че ние актьорите най-ставаме за снимане  – /не искам да чувам за никакви манекенки, модели, и фотогенични хора/ Актьор ми дай ти на мене !!!  Да ми се облещи едно хубаво насреща ….  и фотографията става песен ! 🙂    Заповядайте на театър ! …

По произведения на Ангел Каралийчев, народни приказки и предания, спектакълът е реализиран съвместно с продуцентска къща АРТИШОК

©www.georgivachev.com

Кръщението на Яна – Yana’s Christening

Кръщението на малката сладурана – Яна  ! /има и рима/

Не случайно слагам този пост в блога си ! Защо ?  Ами стана ми много тъжно – затова !

Стана ми тъжно защото макар и кръстена в Пловдив малката Яна няма да израстне в България ! това ще се случи  във Съединените Американски Щати  ,

там тя ще се развие, там ще учи, там ще ЖИВЕЕ – а в красивия Пловдив ще остане само спомена за някогашното кръщение.

В красивия Пловдив и изобщо в красивата България останаха само спомените  – но скоро и те ще избледнеят.

Няма да продължавам  – на всички ни е ясно за какво става въпрос

слайд-шоу със снимките на Яна можете да видите  тук

Част от фотографиите за плакат на пиесата “Канкун”

Част от снимките за плаката на пиесата “Канкун” с която се откри ежегодния театрален фестивал “Сцена на кръстопът”

Участват Ирини Жамбонас, Христо Мутафчиев, Искра Донова и Ивайло Христов

режисьор : Бина Харалампиева

– за фотографията – стар изпитан ефект – вода и актьори ! няма начин да не проработи 😉
© www.georgivachev.com

“Няма пенсиониран актьор” “There is no retired actor”

Живеем в странно време, най-малко ни изненадват политическите и икономическите абсурди.По интересни и неразбираеми са социалните.
Феноменът “пенсиониран актьор” . Какво е това ? Нима една мелодия може да бъде пенсионирана, нима една картина може да бъде записана в списъка на “старите картини” ?
Нима нещо вечно живо, като енергията, таланта и любовта може да се покрие с прах ?
Пенсионираният артист съществува само и единствено на книга , никъде другаде и по никое време!

We live in absurd times where we are least surprised

by the political and economic absurds– more intriguing

and incomprehensible are the social ones.

The phenomenon “retired actor”.

What is this?

Can a melody really be retired an a picture be

entered in the archive  of “old pictures”?

How could the eternally live, as energy, talent

and love, and yet still be thick with dust?

I believe that the term “retired actor” exists solely in the minds of our compartmentalized society, and nowhere else.